Паро + Обама = винаги заедно

Преди 2 месеца видях Барак Обама. На живо. ГолЕм ли съм? Мисля да :) Дойде момчето преди месец и нещо да разцъка голф в клуба, в който бачкам като фоодрънър. Куцо и сакато се беше скупчило по прозорците, които са с изглед към игрището, и притаено чакаха Той да нанесе първия си удар върху нищо неподозиращата бяла топчица. Милата тя.

Ударът бе перфектен. Поне така каза някой. (Аз не мога да кажа, щото не разбирам нищичко... така и не разбрах къде е вратаря в цялата тая работа...) И как няма да е, та това е Той. Ако Той не удари както трябва, кой ще може :)

Топчето хвръкна на някъде си, тълпата изпадна в истерия, няколко бебета се разплакаха, а една баба получи масивен инфаркт, докато ръпаше чийзбъргер, лицето й пребледня за секунди и цопна в чинията. Не бе, ебавам се, тва последното не се случи :) След случката с бабата, която всъщност не се случи, Барак се обърна към нас (визирам мен), усмихна ни се (ми се), помаха ни (ми) с ръка и се поклони. Всички ахнахме, и сърцата ни забиха лудо в див ритъм... като при гол на Бербатов! Те си мислеха, че той благодари на тях, а всъщност поклонът бе предназначен за мен. Усетих как погледът му ме изпива, а ръката му махаща за поздрав, някак си като че ли махаше само за мен...

Никога не ще те забравя, Барак, никога! Знам, че и ти ще помниш винаги този ден, като денят, в който за няколко секунди успя да зърнеш Паро!