Последни часове в Америка. Седя си на летището, гледам хората и си спомням моменти от изминалите 4 месеца. Прекарах наистина добре на тази бригада. А дали ще дойда догодина - не знам, времето ще покаже. Принципно би било правилното решение - никога в България не мога да изкарам тези пари, които направих тук, дори да си продавам задника всяка вечер на магистралата и гарата ( което не е много сигурно, защото имам доста секси задник :)), но въпросът е дали си заслужава цялото тва блъскане. Една работа, втора работа, тва да не си купя, за да спестя, онова да не си купя, за да спестя... И накрая всичко, което бях поспестил, изтече безвъзвратно, след като посетих Бостън, NY и Вегас. Но пък си заслужаваше. О да, определено. Особено Вегас.
Така и не успях да се привържа към хората, за които работех цяло лято. Бяха невероятно мили, държаха се повече от добре, но някак си... все едно са от друг свят, все едно между нас зее огромна пропаст, която не може да бъде запълнена и с най - милите и учтиви думи, и с най - широката
изкуствена усмивка. За тях аз винаги ще бъда момчето, дошло от далечната джунгла (България), годно да върши само черната и мръсна работа, а те за мен винаги ще си останат глупавите, елементарни американци, нуждаещи се от изкаран курс за всичко, което правят. Иначе просто не знаят как.
Но механизмът търсене - предлагане работи безупречно, както винаги. Добро заплащане (за мен) срещу евтина работна ръка (за тях) - перфектната комбинация. Всички са доволни. Но има и бонус за мен - добро отношение. Не всеки има този късмет.
И така: едно голямо
чао на Съединените щати с обещание за скорошно завръщане. И ако трябва да съм напълно честен със себе си и с вас - няма да ми липсват. Хич даже. Но ще се върна, най - малкото, за да гледам мач на L.A. Lakers.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Кажи ми какво мислиш за горепрочетеното. Благодаря.